Църквата е една от най-големите в Странджа планина. Тя е трикорабна, триабсидна псевдобазилика, с открит притвор. Над южната част на притвора се издига дървената й камбанария. Колоните, които разделят централния от страничните кораби са дървени, а капителите са с йонийски волуги. Сградата е издигната преди края на XIXв. Построена е от майстор Яни, с дарения на местното гръцко население. Първоначално се е казвала „Св. Св. Константин и Елена“. Разрушена е по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903г.), а през 1909г. отново е построена и осветена. Иконостасът е резбован през 1908г. от един от последните резбари на Странджа – Пандил. Иконите са дело на Коста Поликсоиду. Две от тях, на Св. Георги, са рисувани през 1883 и 1901г., а 10 от царските след 1903г. Богатата иконна сбирка съхранява икони от XVIIв.
Гърците не са се радвали много на красивия храм. През 1914г. те се изселват и тук се заселват българи бежанци от Източна Тракия. Към църквата, през 1925г., е отрито първото българско училище, което се е помещавало в Дундовата къща. Михаил Дундос е най-богатият гръцки търговец, живял в с.Кости до 1913г.