зала "Етнография"

В зала "Етнография" е проследена историята на Царевския регион от Илинденско-Преображенското въстание до средата на XX век. Този половинвековен период е времето, в което Царевско преминава в пределите на свободна България, а дошлите от 

Одринска Тракия българи изграждат новия облик на този красив край.  

Илинденско-Преображенското въстание е връх в национално-освободителните борби

на населението в Странджа. Освободени са Василико, Ахтопол, Резово, Блаца, Маджура, Пиргопло, Бродилово и Синеморец. Свободата трае само 20-на дни. Османската власт е възстановена, след като Мехмед Шукри паша удавя в кръв Одринска Тракия.

Девет години по-късно една чета от 120 души, ръководена от воеводата Михаил Герджи-

ков и подвоеводата Стоян Петров, освобождава Василико отново, този път завинаги.

Съдбата на тракийските бежанци е другият важен акцент в експозицията. В хода на започналата на 16 юни 1913 г. Междусъюзническа война, Турция предприема реокупация на Източна Тракия. Прогонени, хиляди българи търсят спасение във Василиковско. В град Василико се заселват 287 семейства, а в цялата околия близо 1300. Бежанският заем от 1926 г. дава възможност да бъдат оземлени и устроени тези българи. Над 1,6 милиарда лева са вложени в изграждането на т. нар. "шаронски къщи". Построяването им във Василико трае от 1928 г. до 1932 г. Средният брой декари земя на стопанин е 40.

Градският живот от първата половина на XX век е представен такъв какъвто е бил - труден, лишен от лукс и охолство. 

Отделено е място за поминъка - лодкостроене и въглищарство, а селският бит показва отдавана неизползвани пособия, покъщнина и облекло.

Експозицията представя и характерните за района обреди - Нестинарство и Бял кукер. Изложени са прекрасни образци на Странджанската художествена школа - икони от

XIX век, от църквите - "Св. Пантелеймон" в с. Бродилово и "Св. Св. Кирил и Методий" в с. Кости.